Тяло-Ум-Дух - част 7

Просветляващи прозрения за връзката тяло-ум-дух

ВИЕ МОЖЕТЕ ДА СЕ СПРАВИТЕ с напрежението от победата, ако няколко дни преди състезанието или дори преди старта успеете да си представите удоволствието от ликуването при своята победа. Въображението не е самозалъгване; то не е безпочвена реалност. Въображението само по себе си е реалност в друг свят. Ние я спускаме в този свят по начина, по който сваляме плодове от едно дърво.

За да се справите с разочарованието от загубата, трябва да се запитате дали е разочарован умът или сърцето. Ще осъзнаете, че умът ви е този, който е разочарован, а не вашето сърце. Умът създава разделение; умът е самото разделение, а разделението е друго име за болката, непоносимата болка. Сърцето, от друга страна, създава единство; всъщност, сърцето е самото единство, а единството е друго име за радостта, спонтанната радост. Когато живеете в сърцето си, дори ако най-лошият ви съперник спечели състезанието, вие няма да се чувствате нещастни. За своя най-голяма изненада, ще откриете, че неговата радост съвсем несъзнателно и неочаквано ще проникне във вас и ще разшири сърцето ви. Тогава ще усетите почти същата радост, която чувства победителят.

ФИЗИЧЕСКАТА СИЛА или физическият потенциал, който имаме, е резултат от вътрешния ни стремеж. Това ще рече, че в началото вътрешното ни поведение е от върховно значение, а след това и поведението и реакциите ни във външния живот. Нашият вътрешен живот на стремеж трябва да е на първо място; след това идва нашият външен живот на посветеност. Те вървят заедно, но единият ще води и напътства другия. Ако не сме водени от своите вътрешни мисли, вътрешна добра воля, вътрешна сила, тогава няма да стигнем доникъде във външния живот.

КОГАТО ПРАВИТЕ нещо за Всевишния и сте в сърцето, вие можете да работите с часове, ден и нощ. Когато обичаме нещо или някого, това винаги се случва.

Ако сте в сърцето, тогава има постоянен приток на енергия и сладост. Всички ние трябва да развием сладост. Сладостта не мъжка или женска. Хората казват, че само момичетата могат да имат сладост, а не мъжете, но сладостта не е нещо мъжко или женско. Сладостта е реалност, която постоянно ни зарежда с обновление и свежест.

Когато умът ви действа много мощно, не вие сте господарят. Вашият господар е съмнението в себе си, самокритиката, страхът, тревогата и притеснението. Но когато бягате вътре в сърцето си, в това време вашият господар е любовта ви към Бог; вашият господар е предаването ви на Божията Воля. Ако можете да запазите това усещане във външния си живот, докато бягате, тогава няма да има проблем. Ако по време на тичането можете да изпитате чувството, че Някой бяга вътре в сърцето ви или че сърцето ви бяга, или че вие тичате със сърцето си, тогава умората изчезва, силата на разстоянието изчезва. Проявява се само силата на единството, единството, единството с Божията Воля.

КАК ЖЕЛАЯ всички човешки същества да тичат по-бързо от най-бързото, с невъобразима сила, към вечно надминаващата се Цел на Вечността. Щом веднъж достигнем най-висшата трансцендентална Висота с най-високата си скорост и съзнателно започнем да служим на Всевишния Водач във всеки миг, ние можем и ще създадем напълно ново творение. Тогава ще има само една реалност, една песен: песента на себенадминаването.

СЕГА СТЕ ЩАСТЛИВИ, защото сте най-бързият бегач. Получили сте просто капчица външна радост, но тя ви кара да чувствате, че сте най-щастливият човек. По подобен начин, хората, които ви обичат и ви се възхищават, също са щастливи, защото са станали едно с вашето сърце и душа. Но когато станете най-бързият бегач, върховният герой, във вътрешния свят, радостта, която изпитвате е необятна.

Тогава вие ставате най-щастливият човек, сливайки се със своята собствена безкрайна Светлина и Наслада. Когато това се случи, външното щастие, което сте изпитали преди, избледнява до незначителност.

КОГАТО МИСЛИМ ЗА 700, 1000, или 1300 мили, ни се напомня за Вечността. Ние тичаме по Пътя на Вечността, който е едновременно без рождение и без смърт. Вие сте мисионерите-герои-бегачи, които ще бягат по Пътя на Вечността. Днес човечеството обича сърцата ви и цени живота ви с върховна радост и върховна гордост.

Бих искал още веднъж, от името на Шри Чинмой Маратон Тим, да предложа на всеки бегач своята най-скромна и най-душевна благодарност. Всеки бегач бележи началото на нова зора, която всеки момент надминава своята красота, своята светлина и своята божественост. Тази божественост въплъщава радостта на света и мира в света. Вие сте истинските и съвършени олицетворения на световния мир. За това, на всеки от вас сърцето ми се покланя с безкрайна любов и благодарност.

АКО ИМА САМО ЕДНА ТАЙНА за търсачи като вас в цялото Божие творение, ако има една върховна тайна за вас, която да подхранвате в  най-съкровените кътчета на своето сърце във всеки миг от живота си, то тя е тази: ние не можем да направим нищо, нищо, нищо; ние сме абсолютно нищо и ще останем нищо. Всички наши способности са пламъци от Слънцето-Състрадание на нашия Възлюбен Всевишен. Поради Неговото безусловно Състрадание, което действа във и чрез нас, ние правим нещо, за да вдъхновим човечеството да извдигне своето вътрешно и външно ниво. Ние сме благодарни на нашия Възлюбен Всевишен. Той е горд с нас. Нашата благодарност и Неговата Гордост винаги ще останат заедно в Гнездото-Удовлетворение на Сърцето-Удовлетворение на Неговата Вечност.