Тяло-Ум-Дух - част 6

Просветляващи прозрения за връзката тяло-ум-дух

НАШЕТО ВЪТРЕШНО БЯГАНЕ определено ни помага във външното ни бягане. Чрез молитвата и медитацията можем да развием интензивна сила на волята, а тази сила на волята може да ни помогне да се представим изключително добре във външното си бягане.

Медитацията е покой, безметежност, тишина, докато бягащото съзнание е изцяло динамизъм. От друга страна, външната скорост на бегача притежава особен вид равновесие или покой в самото си сърце. Самолетът пътува много бързо, но въпреки това вътре в него не чувстваме никакво движение. Всичко е спокойствие, всичко е мир; а това вътрешно спокойствие ние можем да внесем във външния си живот. Всъщност външният живот, външното движение, може да има успех само когато идва от вътрешното равновесие. Ако няма баланс, тогава не може да има успешно външно движение. Равновесието е невидима сила, която е винаги готова да се притече на помощ на външното бягане.

ПРИСЪСТВИЕТО НА ВСИЧКИ големи спортисти на Олимпиадата представлява велика възможност. Когато един спортист трябва да се състезава с останалия свят, има голяма възможност и вероятност той да надмине собствените си способности. Ето това е от огромна важност, а не дали той ще победи другите, или не.

Бог, Творецът на всичко добро, ще бъде изключително доволен от спортиста само когато той надмине собствените си възможности. Всички ние сме Божии деца, Божие творение. Ако едно от Неговите деца надмине себе си, тогава Бащата ще бъде най-щастливият човек. Но ако един член на семейството победи друг член и получи радост, докато другият се чувства нещастен, тогава къде е Бащината радост? Ако ние сме едно с останалия свят, тогава чувстваме радост в радостта на другите, а тяхната мъка е и наша мъка. Но повечето от нас все още не са достигнали това съзнание. Така че за спортиста е винаги препоръчително да помни, че се състезава със собствения си предишен рекорд. Ако той може да надмине собственото си постижение, това ще бъде истинска придобивка и истинско постижение за целия свят.

Това, което е от огромна важност, е нагласата на човека. Спортистът трябва да чувства, че установява нов рекорд не заради собствената си слава, а за да увеличи възможностите и да подобри стандарта на света.

Побеждаващият спортист трябва да чувства, че представлява цялото човечество. Тогава, ако с посветено и душевно сърце той може одухотворено да предложи постижението си на Всевишния Спортист, своя Източник, той постъпва най-правилно.

Олимпийският спортист трябва да чувства, че е член на световното семейство и неговата цел трябва да бъде неговия собствен непрестанен напредък. Ако може постоянно да надминава собствените си постижения, той непременно ще постигне удовлетворение, тъй като напредъкът не е нищо друго освен удовлетворение. Двете винаги вървят заедно. Ако се интересува единствено от успеха, тогава дори и да успее, той няма да получи дълготрайна радост. Защото за едно мигване на окото той ще се огледа наоколо и ще види как неговите постижения биват разбити тук или някъде другаде. Докато собственият му напредък е като семе, което след време става фиданка и накрая огромно баняново дърво, което ще му даде трайно чувство на удовлетворение. Когато напредва, той израства, блести и, като река, постоянно тече към своя Необятен Източник, Морето на Единството.

КАКВИ КАЧЕСТВА ТРЯБВА да извадите наяве от своя вътрешен живот, докато бягате? Първото е ентусиазъм. Кой въплъщава ентусиазма? Малкото дете. Кой може да бъде по-ентусиазиран от едно дете? То влиза в градината и тича тук и там, наслаждавайки се на всичко, което вижда. След това, в допълнение на ентусиазма, се нуждаете от пламенност. Отново, кой има повече пламенност от малкото дете? Ако си играе с една играчка, то е толкова нетърпеливо, играчката е целият свят за него.

Ако може да почувствате, че сте пет или шестгодишно дете, умората няма да няма да обземе ума ви. Едно дете не знае какво е умора. То познава само ентусиазъм и нетърпение.

ВСЕКИ ДЕН, когато бягате, трябва да чувствате, че това е златна възможност да оцените Единия, който ви вдъхновява. Винаги трябва да чувствате, че Всевишният ви вдъхновява да бягате това неимоверно дълго разстояние. Някой ви моли, подтиква ви да извършите правилното нещо. Също така, когато се съгласите и кажете: “Да, ще го направя,” тогава Самият този Някой бяга във и чрез вас. Когато бягате, ако отправите молитвата: “Боже, моля те, направи ме добър бегач. Този път искам да напредвам в бягането си,” това е добра молитва. Тогава Самият Бог ще стане добър бегач вътре във вас. Когато мислите за дългото разстояние, опитайте се да си представите, че това е нещо, с което да играете. Не мислете за разстоянието като нещо, което ще пробягвате. Не мислете, че ще се уморите, че ще се изтощите или ще умрете. Трябва да гледате на бягането като на игра, която обичате да играете.

СПОРТИСТЪТ вече е художник. Художник е този, който е дисциплинирал живота си, за да открие единствената Истина, която се проявява по различни начини. С тази дисциплина той изразява красотата на живота, разкрива дълга на живота и извежда напред Волята на Бог. Затова художникът от самото начало трябва да има чувство за дисциплина. Спортистът вече има чувство за дисциплина – дисциплината на тялото. Дисциплината на физическото съзнание е от огромна важност, тъй като постигането на физическа дисциплина отнема много дълго време. Чрез молитва и медитация ние можем лесно да дисциплинираме физическото съзнание, умственото съзнание и виталното съзнание. Но отнема много дълго време да дисциплинираме физическото съзнание, защото физическото в нас е като пакостлива маймуна. Нужно е много дълго време, за да установим дисциплиниран покой във физическото си съзнание. Така че спортистът, който е постигнал такава дисциплина във външния си живот, е без съмнение художник от духовна гледна точка.

НАЙ-ДОБРОТО КАЧЕСТВО в духовния живот е да не се колебаете, щом вече знаете своята цел. Но дори и ако не знаете целта си, е добре да бягате. Божието Състрадание ще изгрее, просто защото бягате, защото сте в движение. Щом веднъж почувствате, че вашата цел не е там, където сте, че тя е някъде пред вас, тогава трябва да тичате. И ако тичате, накрая непременно ще достигнете целта си.

ВИЕ ПОЛУЧАВАТЕ ПОВЕЧЕ удовлетворение от тренирането си, отколкото от състезаването, защото когато тренирате, имате повече единство с вътрешния си живот, който въплъщава необятно удовлетворение. Когато се състезавате, вие се надбягвате с другите, защото искате да ги победите. Духът на предизвикателството, който идва в съревнованието, доста често страда от притеснение, тревога, съмнение, колебание и отчаяние. Когато просто се упражнявате обаче, вие се представяте пред най-близките членове на своето семейство – вашето тяло, витал, ум, сърце и душа. В действителност тези близки членове на собственото ви същество се упражняват и представят с вас, във вас и за вас. Това е изцяло семейно развлечение. Докато се упражнявате, вие съзнателно работите, за да надминете способностите си. В това време вие се вслушвате в посланието на вечно надминаващото се Отвъдно, а самото това послание е пълно удовлетворение. А когато се състезавате срещу другите, вие се интересувате повече от победата, отколкото от себенадминаването. Естествено, в това време колебанието, притеснението и съмнението имат свободен достъп до вашето сърце и ум, а вие нямате и не може да имате удовлетворение.

Тяло-Ум-Дух - част 7