Тяло-Ум-Дух - част 5

Просветляващи прозрения за връзката тяло-ум-дух

АКО ЦЕНИТЕ олтара и всичко друго, което е в храма, тогава ще направите необходимото храмът да е добре поддържан. Подобно на това, вътре в тялото са сърцето и душата. Олтарът е вътре. Ние трябва да направим тялото добър инструмент, който да приюти олтара; трябва да поддържаме земите на храма в добро състояние, ако се интересуваме от това, което е вътре в храма. Ако не обръщам внимание на физическото тяло и не го поддържам в добра форма, духовният ми живот ще страда и няма да мога да ви предложа добрата си воля, любов и радост в своята молитва и медитация. Ето защо физическото здраве е от огромна важност.

НАШАТА ЦЕЛ НЕ Е да станем най-добрият състезател на света. Нашата цел е да поддържаме тялото в добра форма, да развием динамизъм и да даваме на витала невинна радост. Нашата цел не трябва да е надминаване на другите, а постоянно надминаване на собствените ни предишни постижения. Не можем правилно да преценим собствените си възможности, докато нямаме някакъв стандарт за сравнение. Ето защо ние се състезаваме не за да победим другите, а за да изведем напред собствените си способности. Най-добрите ни способности излизат наяве само когато около нас има други хора. Те ни вдъхновяват да проявим върховите си възможности и ние ги вдъхновяваме да проявят техните върхови възможности. Ето защо имаме състезателни спортове.

АЗ ИЗПИТВАМ НАЙ-ДЪЛБОКО уважение към тези, които участват в триатлони. Плуването ни напомня за нашия духовен живот. Точно сега ние плуваме в морето на невежеството, но се молим на нашия Възлюбен Всевишен и медитираме върху Него, за да можем да плуваме в морето от Светлина и Наслада. Когато бягаме, ни се припомня нашето безрождено и безсмъртно пътешествие по Пътя на Вечността. После, докато караме велосипед, ние си напомняме за еволюцията, за това как светът еволюира на цикли. Когато се замислим за планетата си, ние мислим за колело, което се върти; животът ни също еволюира като колело. Така че колоезденето ни напомня за процеса на еволюция и за това как всичко протича циклично. Някога, в древността, сме живели в епоха на истината. Сега живеем в епоха на лъжата. Било е време, когато истината е управлявала върховно, но сега виждаме във всеки миг и всяко място, че лъжата властва безразделно. Нашата цел е отново да върнем златната ера, в която истината ще бъде наш вътрешен водач и ще господства върховно. Така че колоезденето ни напомня за еволюцията, вътрешна и външна.

МОЖЕМ ДА МИСЛИМ за себе си като за две половини: несъвършенството е едната половина, а искреният ни плач за съвършенство е другата половина. Едната страна е слабост, а другата е сила. Нека с вътрешния си плач за съвършенство тичаме към целта си и достигнем брега-просветление. Когато нашето същество е напълно просветлено, тогава тъмните, невежите сили се страхуват да ни приближат. Те ни предизвикват, преди да достигнем своята цел. Но веднъж след като сме достигнали целта на просветлението, силите на невежеството не се осмеляват да влязат в нас, защото чувстват, че ще бъдат напълно унищожени. Те не знаят, че ще бъдат само трансформирани и просветлени.

В МИНАЛОТО хората са се грижили за добрата физическа форма на тялото, защото са знаели, че ако имат здраво тяло, тогава ще могат да останат по-дълго на земята. Ако са били духовни хора, те са чувствали, че здравото тяло ще им позволи да продължат да се молят и медитират много повече години. Днес също знам, че ако тялото е пълно с болести, тогава няма да можем да се молим и медитираме добре. Може да страдаме седмици или месеци и физически, и духовно.

Ние имаме тяло и имаме душа. Духовният човек трябва да придава еднаква важност и на тялото, и на душата. Ако той обръща внимание само на тялото и стане физически силен, а духовно много слаб, тогава за него няма да има мир в ума или вътрешно щастие. От друга страна, ако той обръща внимание само на молитвата и медитацията и пренебрегва тялото, тогава тялото му няма да бъде годен инструмент за разкриване и проява на Бог. Сутрин той ще се опитва да се моли на Бог, но ще трябва да спре, защото има главоболие, нервен стомах и т.н.

Ако човек не прави никакви упражнения, тогава физическото ще остане непросветлено, летаргично и истинска пречка за стремящия се. Ако физическото съзнание не се стреми, то ще остане отделено от душата. Тогава бъдете сигурни, че никога няма да можете да постигнете съвършенство. Физическото трябва да се стреми по свой начин, за да увеличи възможностите си, така че да може да задържа светлината. Тогава физическото ще подпомага духовното и вие ще можете да се стремите и проявявате много повече. Тъй че добрата физическа форма и духовността трябва да вървят заедно. Това е като да имаш два крака. Не мога да вървя с един крак; аз се нуждая от два крака, за да достигна целта си.

Когато ТЯЛОТО ВЕЧЕ има пълна вяра в душата и иска да върви директно към нея – без помощта на витала, ума и дори сърцето –какво ще стане тогава? Когато виталът види, че през цялото време физическото съзнание е в душата и тялото излъчва светлина, той ще се отчае. Първо ще завиди; след това ще се предаде и също ще отиде при душата. После, щом умът види, че и тялото, и виталът са с душата, и той ще отиде там. Тогава сърцето ще каже: “О, Боже мой, аз съм толкова глупаво. Толкова много пъти бях с душата. Защо не оставам там сега?” Тогава и то също ще отиде там. Така че ако тялото може да поддържа директна връзка с душата, тогава виталът, умът и сърцето също ще се присъединят. Но един от тях трябва да бъде убеден, че душата е винаги права. Или умът, или виталът, или тялото трябва да се убеди. Затова ако душата може да убеди един от членовете, тогава другите ще го последват.

ДОКАТО БЯГАТЕ, можете при вдишване съзнателно да призовете божествена енергия, която да ви даде сили. Тази божествена енергия дава сили на изпълнената с готовност реалност във вас и просветлява непросветлената реалност във вас, за да можете да станете съвършен инструмент на Бог. Когато вдишвате божествената енергия, тя автоматично променя или трансформира небожествените сили в божествени.

Ако можете всеки път, когато вдишвате, да повторите поне веднъж Божието Име, “Всевишен” или някое друго божествено име или форма, която ви идва на ум, тогава тази духовна мисъл ще увеличи вашата чистота. Тя или се превръща в чистота вътре във вас, или ви дава чистота. После, когато издишвате, чувствайте, че нова готовност и ново обещание се устремяват от вас към Универсалното Съзнание. Това ново обещание не е нищо друго, а вашето искрено желание и готовност да станете добър и съвършен инструмент на Всевишния.

Тяло-Ум-Дух - част 6