Тяло-Ум-Дух - част 3

Просветляващи прозрения за връзката тяло-ум-дух

ЖИВОТЪТ И СПОРТЪТ НЕ МОГАТ да бъдат разделени: те са едно. Всъщност самият живот е игра. Тази игра може да бъде играна изключително добре, при условие че играчът съзнателно или несъзнателно развие способността да призовава трансценденталната енергия, която винаги се проявява в действието.

 В играта на живота всяка душа съзнателно или несъзнателно тича към целта на вътрешното съвършенство. Няма и един-единствен човек, който да не е напуснал началната точка. Е, някой може да е по-назад от друг в движението към Бог, но всички напредват и бягат към същата цел.

Когато навлезете в духовния живот, това означава, че съзнателно сте започнали вътрешното си пътешествие. Ако бягате съзнателно, тогава естествено вие ще достигнете целта по-скоро от онези, които все още спят. Може да искате да бягате към целта, защото самите вие имате силен вътрешен плач. Вашият вътрешен плач за светлина, истина и любов е нараснал, затова тичате към целта. Защо става така, че във вас вътрешният плач се е усилил, докато другите все още спят дълбоко? Това е, защото Бог ви е вдъхновил. Не че просто излизате от вкъщи и решавате да бягате. Не, нещо вътре във вас, вътрешен подтик, ви вдъхновява да излезете и да тичате. А кой ви е дал този вътрешен порив, ако не нашият Възлюбен Всевишен?

ДУХОВНОСТТА е еднопосочен път, който ви води към вашата цел. Щом веднъж предприемете своето пътешествие, не може да се върнете. Изходната точка си е отишла. След като еволюцията започне в някой аспект, не може да се върнете в началната точка. Ако съзнателно бягате към целта, тогава естествено искате да стигнете там възможно най-скоро. Ако искате да бягате бързо, по-бързо, най-бързо, тогава трябва да опростите външния си живот, своя живот на объркване, своя живот на желания, своя живот на грижи и притеснения. В същото време трябва да увеличите вътрешния си живот, своя живот на стремеж, своя живот на посветеност и просветление.

Пречистването и просветлението ще се осъществят в Божия избран Час. Тогава първо ще видите, че целта е точно пред вас. После ще почувствате, че целта е вътре във вас, а накрая ще осъзнаете, че не само целта е вътре във вас, но че вие сте самата цел. Вашето собствено по-висше аз е целта, която по-нисшето ви аз е търсило.

ВЕЛИК ШАМПИОН е този, който вижда и чувства, че е само инструмент на Вътрешния си Водач и че Вътрешният му Водач се състезава във и чрез него, съгласно неговите възможности и възприемчивост.

Шампион на шампионите е този, чийто вътрешен живот се е превърнал във Прозрението на неговия Абсолютен Всевишен и чийто външен живот се е превърнал в Русло на Съвъшенството на неговия Възлюбен Всевишен.

СЪС СИЛАТА НА НАШЕТО ВЪОБРАЖЕНИЕ ние можем да предизвикаме лукавия ум и да победим. Отслабваме себе си, като си представяме, че сме слаби. Също така можем да подсилим себе си, като си представяме, че сме силни. Нашето въображение често ни кара да мислим, че не можем да направим нещо или не можем да кажем нещо. Често използваме въображението в погрешната посока. Така че вместо да позволяваме на въображението да ни води назад, ние трябва да го използваме да ни води напред към нашата цел.

Скоростта в бягането до голяма степен започва в ума. Трябва да развиете повече въображение. Представете си, че бягате бързо и се възхищавате от скоростта си. Тогава позволете на трепета и радостта, които получавате от въображението си, да ви изпълнят. Тази радост ще увеличи скоростта ви. Също така може да мислите за някои хора, които наистина тичат бързо, и да се опитате да се отъждествите с тях.

ДОКАТО БЯГАТЕ, не мислете, че сте на двадесет и пет или тридесет години. Само мислете за себе си като за шест или седемгодишни. На тази възраст детето не сяда, то просто тича тук и там. Така че си представете ентусиазма на едно малко дете и се отъждествете не с детето, а с източника на неговия ентусиазъм.

Ако бягате дълго разстояние, отъждествете се с десет или дори двадесет бегачи, които са пред вас. Само си представете начина, по който те вдишват и издишват. Тогава, докато вдишвате, чувствайте, че вдишвате техния собствен дъх и че енергията на двадесетте бегачи влиза във вас. След това, докато издишвате, чувствайте, че всичките двадесет бегачи издишват вашата умора и липса на ентусиазъм.

НИЕ МОЖЕМ ДА предотвратим еднообразието и скуката в тренирането, ако си припомняме, че бягането не е нищо друго, освен новоразцъфнало цвете, което всеки ден поставяме в Нозете на нашия Възлюбен Всевишен. Трябва да чувстваме, че това новоразцъфнало цвете е ежедневното пробуждане на душата ни, отдаваща се реалност, която предлагаме на нашия Възлюбен Всевишен всеки ден. Ако можем да поддържаме това преживяване, докато бягаме, тогава тренировките никога няма да ни се струват еднообразни и скучни.

Шри Чинмой награждава починалия Джак Фостър - скромният шампион бегач на Нова Зенландия, който държеше световния рекорд за маратон за ветерани от 2 ч. и 18 мин. в продължение на много години. Джак бе шампион във всеки смисъл на думата.

МАРАТОНЪТ Е УНИКАЛЕН  и винаги ще остане несравним сред другите състезания на дълги разстояния. Така, както маратонът е дълго пътешествие на външен план, така и духовността е дълго, по-дълго, най-дълго пътешествие на вътрешен план. Вашият собствен духовен бяг е без рождение и безсмъртен; той е безкраен. Когато бягате маратон, вие се опитвате да постигнете нещо много трудно и тежко на физически план. Когато го правите, той ви дава радост, защото ви напомня за това, което се опитвате да постигнете на вътрешен план. Така, както сте решени да завършите най-дългото пътешествие на външен план, така сте решени да постигнете и Целта във вътрешното си пътешествие. Едното пътуване винаги ще ви напомня за другото. Външното пътешествие ще ви напомня за вътрешното ви пътешествие към осъзнаването на Бог, а вътрешното пътешествие ще ви напомня за вашето външно пътешествие към проявата на Бог.

Тяло-Ум-Дух - част 4