Тяло-Ум-Дух - част 2

Просветляващи прозрения за връзката тяло-ум-дух

АКО НЕ ДОКОСВАТЕ нещо всеки ден, то няма да блести. Често съм казвал на хората всеки ден да докосват мебелите в домовете си. Веднага след като докоснете нещо, то получава нов живот. Ако усетите нещо, то незабавно засиява и получава нов блясък. Ако сте в добро здраве, ако всеки ден докосвате здравето си, то получава нов живот. Като обръщате внимание на нещо, вие му давате нов живот.

ДОБРАТА ФИЗИЧЕСКА ФОРМА е от огромна важност. Ние не спортуваме, за да станем най-великия бегач или атлет на света. Ние се молим на Бог да запази тялото ни в добра форма, така че рано сутрин да можем да се молим и медитираме и да започнем дневното си пътешествие с молитвено сърце. Когато мислим за спорта, ние мислим за добрата физическа форма, а не за физическото надмощие. Най-важните неща в живота ни са молитвата и медитацията, а тях не можем да правим, ако не сме в добра физическа форма.

От най-висша гледна точка, целта не е да победим някого, а само да се състезаваме със себе си. Когато се състезаваме с другите, не сме щастливи. Днес аз мога да победя някого в бягането, но утре ще се огледам наоколо и ще видя, че има някой друг, който е далеч по-добър от мен. Нашата цел е да направим всичко по силите си и да се опитваме през цялото време да се състезаваме само със себе си. Какъвто и да е резултатът, ние трябва да го приемем ведро. Ще дадем най-доброто от себе си и тогава, какъвто и резултат да иска Бог да получим, ние ще го приемем.

НИЕ СЕ ОПИТВАМЕ ДА СИНТЕЗИРАМЕ и хармонизираме външния живот и вътрешния живот. Външният живот е като красиво цвете, а вътрешният живот е неговият аромат. Ако няма ухание, тогава не можем да се насладим на цветето. И ако няма цвете, как може да има аромат? Така че вътрешният и външният живот трябва да вървят заедно.

Тялото е като храм, а душата или вътрешната реалност е като олтара вътре в тялото-храм. Ако храмът няма олтар, тогава не можем да го оценим. От друга страна, ако не пазим храма в добро състояние, тогава как можем да се грижим добре за олтара? Трябва да поддържаме тялото в добра форма, а за това бягането е от значителна помощ.

Възможностите на тялото и възможностите на душата, скоростта на тялото и скоростта на душата вървят заедно. Външното бягане ни напомня за нещо по-високо и по-дълбоко – душата, която бяга по Пътя на Вечността. Бягането и добрата физическа форма ни помагат и в нашия вътрешен живот на стремеж, и в нашия външен живот на активност.

ТРЯБВА ДА ПРАКТИКУВАМЕ самодисциплина. Като правим нещо, като се превръщаме в нещо – не непременно нещо велико или прочуто – ние можем да преодолеем нежеланието си. Чрез движението, което е напредък, и постигането, което е друг вид напредък, ние можем да преодолеем нежеланието си. За да направим това, трябва да имаме цел и трябва да се опитаме да я постигнем. Като винаги се движите и напредвате към една цел, вие ставате не само по-добър бегач, но и по-добър инструмент на Бог.

ТРЯБВА ДА ЗНАЕМ, че физическата енергия има само един източник и този източник е духовната енергия. Докато оставаме в телесното съзнание, ние не си даваме сметка за това. Но когато отидем дълбоко навътре, виждаме, че духовната енергия е източникът на физическата, виталната и менталната енергия. Когато духовната енергия навлезе във физическото, тя малко се замърсява, не може да запази своята девствена чистота.

Това, от което се нуждаем, е чистота на вътрешен план и посветеност на външен план. Вътрешна чистота можем да получим чрез стремеж, а външната посветеност идва чрез постепенно вътрешно пречистване и вътрешно съзнаване. Когато притежаваме и вътрешна чистота, и външна посветеност, тогава духовната енергия влиза във физическата и така физическата енергия се превръща в допълнителна сила за духовната енергия.

АКО ПОБЕДАТА Е ЕДИНСТВЕНАТА ЦЕЛ, тогава атлетите никога няма да намерят щастие, тъй като дори и днес да победят, утре ще се появи някой друг и ще им отнеме победата. Истинското щастие никога не може да бъде в отделянето ни от другите. Истинското щастие идва само когато чувстваме единство с другите, дори и ако те ни победят.

Без значение кой побеждава на спортния терен, всеки трябва да опита да се отличи в собствения си живот, като се състезава със себе си и върви напред според възможностите си към своята крайна цел. По този начин през цялото време всеки човек ще напредва и ще постига все по-голямо съвършенство. Истинското щастие идва само от нашето нарастващо чувство за съвършенство, което можем да постигнем единствено чрез себе-надминаване.

БЯГАНЕТО НИ НАПОМНЯ за нашето вътрешно пътешествие, което е пред нас.Целта е напред и ние тичаме към нея. Това е велико усещане, което накрая израства във велико постижение. Играта на тенис ни напомня за това, че сме инструмент. Топката за тенис е всеотдаен инструмент, която винаги се опитва да ни зарадва по нашия собствен начин. По какъвто и начин да искаме да я ударим, тенисната топка се подчинява. Тя е винаги готова да ни слуша, според възможностите ни. Така че тенисът ни напомня за божествената цел, която е да станем съвършен инструмент на Бог и да радваме Бог по Негов собствен Начин, а бягането ни напомня за нашето непрестанно пътешествие по Пътя на Вечността към крайната цел. Тенисът и бягането са като два пътя, които водят към една и съща цел; накрая и двете достигат целта, но я достигат от различни страни.

НИЕ БЯГАМЕ, НИЕ СЕ ПРЕВРЪЩАМЕ. Във всеки момент ние бягаме, за да се превърнем нещо велико, възвишено, божествено и върховно. Докато се превръщаме, чувстваме, че сме в процес на достигане на крайната си Цел. Но днешната Цел е само начална точка за утрешния нов изгрев. Във всеки момент ние надминаваме предишните си постижения; ние надминаваме това, което имаме, и това, което сме. Благодарение на своята отдаденост ние се превръщаме в Красотата, Светлината и Насладата на нашия Възлюбен Всевишен.

Бягането има своя собственавътрешна ценност. Докато бягате, всеки дъх, който вдишвате, е свързан с по-висша реалност. Докато тичате, ако сте в добро съзнание, дъхът ви бива благословен от по-висш вътрешен дъх. Ако сте в добро съзнание по време на бягането, всеки дъх ще ви свързва с по-висша, по-дълбока вътрешна реалност.

Ако винаги се опитватеда отидете отвъд, да се надминете, тогава ще имате по-добра скорост.Удовлетворението е добро, но също е добре да имате глад. Бог ви е дал една йота мир, така че сте удовлетворени. Но трябва да искате да имате повече мир. Този глад за нещо повече наричаме възприемчивост. Вие можете да увеличите възприемчивостта си. Когато достигнете определен стандарт, трябва да кажете: “Има ли още нещо, което мога да направя?” Тогава го направете.

Когато бягамевъв вътрешния живот, трябва да чувстваме, че не само бягаме срещу невежеството; ние също така бягаме с Бог.В спринта на 100 метра, ако един бегач е 70 метра пред другия, тогава този, който е много назад, няма да има никакво вдъхновение да бяга. Но ако водещият бегач е само няколко стъпки напред, тогава вторият се чувства решен да го задмине. Ето защо, когато Бог бяга с нас, Той използва само малко от Своите безкрайни Възможности. Само така човешките същества ще имат вдъхновението и стремежа да Го хванат и да бягат с Него. Бог остава само на няколко крачки пред нас, така че да може да бъде видян, почувстван и накрая осъзнат.

Когато става въпросза бягане, всички членове на семейството – тялото, виталът, умът и сърцето – трябва да работят заедно. Това е като семейно събиране, семейно празненство. Главата на семейството е поканил всички членове да дойдат и да се нахранят. Ако един син дойде, а друг не, родителят не може да бъде щастлив. Посредством бягането душата иска да предложи пиршество на всичките си деца. Нейната радост няма да бъде пълна, ако дори и един член – тялото, виталът, умът или сърцето – не участва. Това, което бягането прави, е да поддържа тялото, витала, ума и сърцето в добра форма, за да може душата да получи пълно щастие. Душата е щастлива, когато вижда, че всичките й деца са дошли да се насладят на пиршеството.

Тяло-Ум-Дух - част 3