Поклонението

Живели някога двама съседи, които били приятели, но в същото време и съперници. И двамата били много хитри и алчни. Понякога били напълно, немислимо небожествени.

Един ден те решили да отидат на поклонение. Жените им приготвили за тях кошници с вкусна храна и те тръгнали рано сутринта.

След като вървели в продължение на два часа, станало време за закуска. Единият от тях казал:

- Нека не спираме, за да закусваме. Точно сега не е нужно да ядем.

Другият отвърнал:

-  Съгласен съм. Нека продължим да вървим и вместо това да спрем по-късно за обяд.

Така те продължили напред. Когато дошло време за обяд, единият от тях рекъл:

- Не съм гладен. Ако искаш да ядеш, яж, но аз изобщо не съм гладен.

Другият казал:

- Аз също не съм гладен. Нека да ходим, докато се уморим. Тогава можем да спрем и да хапнем.

И двамата били съвършен измамници. Всеки един мислел, че собствената му съпруга била приготвила най-добрата храна, и не искал да я сподели с другия. Всеки си казвал: „Ако вървим известно време, тогава приятелят ми ще се умори и ще заспи. Тогава ще мога да ям собствената си храна сам самичък. Не искам да споделям никаква част с него.”

Те вървели, докато настъпила вечерта и двамата били много уморени. След като спрели, всеки чакал другия да заспи. Те  чакали ли чакали. Накрая и двамата заспали.

Когато се събудили на следващата сутрин, те видели, че по храната им лазят мравки. Вместо да винят себе си, те се ядосали на жените си!

- Не проверихме храната, когато ни я дадоха. Сега навсякъде по нея има мравки. Когато се приберем вкъщи, ще им дадем да разберат –  съгласили се те.

Но те все още били уморени и решили да си починат още известно време. Когато се събудили няколко часа по-късно, намерили плъхове да ядат остатъка от храната. Те били толкова отвратени, че незабавно се прибрали вкъщи и оскърбили и нагълчали жените си.

Съпругите рекли:

- Защо не изядохте храната, която ви дадохме, през деня?

Всеки от тях казал на жена си:

- Не исках да споделя нищо от чудесната ти храна с онзи негодник. Отне му толкова дълго време да заспи, че накрая и аз заспах.

Всяка съпруга отвърнала на мъжа си:

- Понеже и двамата сте толкова алчни и стиснати, когато отново започнете поклонението си, ще ти дам проста храна – комат хляб, който можеш да споделиш с приятеля си. Той ще се зарадва, ако го споделиш. Тъй като пътувате заедно, можете да проявите поне толкова приятелство.

Едната жена приготвила хляб, който бил много солен, а другата хляб, който бил напълно безсолен. Понеже съпругите им казали, че храната е много обикновена, и двамата мъже били много щедри. Единият казал:

- Сигурен съм, че жена ти е добра готвачка. Нека си разменим храната.

Другият отвърнал:

- Това е чудесна идея.

Така те разменили храната си и започнали да ядат. Този, който получил пресоления хляб, казал:

- Жена ти не може да готви!

Другият отговорил:

- Твоята жена не може да готви! В този хляб няма сол. Безвкусен е.

Първият отвърнал:

- Жена ми е чудесна готвачка.

Вторият казал:

- Жена ти! Как тогава е забравила да сложи сол в хляба?

Първият рекъл:

- Как така жена ти е сложила твърде много сол в нейния хляб?

Те продължили да спорят, така че поклонението им приключило и отново се прибрали вкъщи и оскърбили своите жени.

Всеки от двамата казал на жена си:

- Ти приготви ужасна храна, бях толкова засрамен.

Съпругите им отвърнали:

- Мислехме си, че сте добри приятели. Ако бяхте споделили храната си един с друг, нямаше да има проблем. Единият комат хляб имаше много сол, а другият нямаше никаква. Ако ги бяхте споделили, щеше да е много вкусно и за двама ви.

Мъжете научили важен урок от жените си.  Когато споделяш с приятелите си, ще водиш по-удовлетворяващ живот.

(откъс от Garden of the Soul от Шри Чинмой)