Опрощаващото сърце на Бабар

Моголският император Бабар бил много добър, щедър и могъщ. Веднъж, докато бил далеч от царството си, неговата доведена баба подбудила един от братовчедите му да се изправи срещу него. Този братовчед се сприятелил с командира на армията и няколко важни фигури в столицата. Когато Бабар се опитал да се завърне в царството си, цялата му армия се вдигнала срещу него. Те не му позволявали да се върне. Но Бабар имал доста последователи извън страната си и те му помогнали да се сражава срещу собствените си поданици. Бабар бил толкова велик и могъщ, че накрая спечелил битката.

След като победил, ­­Бабар отишъл и коленичил пред доведената си баба. Той й казал със събрани ръце:

- Аз не те обвинявам за нищо. Ако една майка предпочита един син пред друг, какво може да стори по-малко обичаният син? Майката трябва да обича всичките си деца еднакво, но ако това не е така, пренебрегнатите не бива да се самосъжаляват. Те трябва да изпитват същата любов към майка си, както тези, към които тя е благоразположена. Така че аз не ти се сърдя. Ти постъпи правилно, съгласно собствената си светлина. Нека сега умът ми да е спокоен.

Няколко часа по-късно Бабар се събудил само за да види, че  главният виновник, братовчед му, стои пред него. Той бил арестуван и доведен при Бабар от преданите привърженици на императора. Бабар се изправил и прегърнал братовчед си. После рекъл:

- Ти си съвършено свободен или да останеш с мен през остатъка от живота си, или да напуснеш царството ми. Ако искаш да си тръгнеш от царството ми и да живееш някъде другаде, аз ще покрия разноските ти. Ако искаш да останеш тук, си свободен да го направиш. Изобщо не изпитвам нищо лошо към теб.

Братовчед му отвърнал:

- Бабар, искам да остана. Ако напусна, хората ще се опитат да ме убият. Не твоите любимци, а тези, които ми помогнаха да се боря срещу теб, ще се опитат да ме погубят, за да те накарат да смяташ, че са твои приятели. Така че бих искал да остана тук. Знам, че ти никога няма да ме убиеш. Нещо повече, знам, че твоето опрощение и състрадание ще бъдат мои вечни приятели и че накрая ще ми дадеш висока длъжност.

След това Бабар му се усмихнал опрощаващо и уверяващо.

(откъс от Garden of the Soul, Шри Чинмой)