На сигурно място в състрадателната Загриженост на Учителя

 

Един искрен търсач се опитвал да си намери Гуру. Горкият човек прекарал години в търсене, но не откривал Гуру, който наистина да го удовлетворява. Срещал се с много духовни Учители, но не се интересувал от нито един от тях. Бил нещастен, защото чувствал, че дните му минавали напразно.

Една нощ той имал сън. В съня си разбрал кой е неговият Гуру и на следващия ден се отправил към къщата му, която била на 30 км от неговата собствена.

Тъй като Гуруто живеел в едно село, а той в друго, търсачът нямал друг избор, освен да върви. Било ранна утрин и всичко било тихо и спокойно. Той се чувствал извънредно щастлив и развълнуван. Човекът всъщност не знаел къде е селото на неговия Гуру, но си помислил, че ще може да попита хората, който подминавал, и да достигне крайната си цел по този начин. Знаел, че щом веднъж стигне там, ще разпознае къщата.

Търсачът изминал около 10 км, когато стигнал до голям кръстопът и не бил сигурен в коя посока да поеме. Оглеждайки се наоколо за някого, който да го упъти, той видял млада жена, която вадела вода от едно езеро край кръстопътя. Тя носела стомна със себе си и я напълнила догоре. Сетне я понесла по пътеката, която водела на север. Когато търсачът видял колко красива е девойката, се почувствал принуден да я последва, което го натъжило и разгневило.

Той си помислил: „Сега пътуването ми ще бъде изцяло напразно! Изкушението вече ме хвана. Тази глупава жена провали целия ми стремеж. Тя е проклятие! О, Боже, къде е сега моят Гуру, къде е моята цел? Тя ме погуби. Чел съм книгите на духовни Учители. Всички те казват, че жените ще ни заведат в ада. Най-сетне ще открия своя Гуру и тя трябва да се изпречи на пътя ми!”

И така вътрешно той проклел девойката. Ала тя не му обръщала  никакво внимание. Вървяла по пътя, изпълнена с радост и чистота. Мъжът продължил да я следва. Къде другаде можел да отиде? Можел или да се върне вкъщи, или да продължи по пътеката, докато срещне човек, когото да попита. Решил да продължи, следвайки жената, и си мислел: „Какво й става? Защо носи такава голяма стомна по тоя път толкова дълго време и е винаги пред мен?”

След като изминал около седем километра в това окаяно състояние, той стигнал до друг кръстопът. Тук видял малко момче, което си играело на улицата голо и пеело селска песен:

 На север е целта.

На юг е дъхът.

На изток е разруха.

На запад е разочарование.

Търсачът не могъл да разбере значението на думите и се чудел защо детето пеело толкова душевно. Но решил да следва пътя, на който си играело момчето, и продължил напред, докато детето продължавало да пее.

Така, като вървял нататък, слушайки детската песен, той осъзнал, че жената със стомната се била изгубила. Не я виждал никъде и бил облекчен и щастлив, че тя го напуснала, тъй като бил силно изкушен от красотата й.

Търсачът изминал още девет или десет километра и отново започнал да се чуди къде е и дали изобщо някога ще може да намери къщата на своя Гуру. Огромно съмнение обзело ума му. Какво можел да стори? Било много странно – в други дни щяло да има някакви хора по пътя, но днес нямало никой. Накрая той си казал: „Добре, нека извървя още два километра. Ако дотогава не намеря някого, ще се върна вкъщи.”

След като извървял два километра, търсачът влязъл в едно село. Все още несигурен дали е на прав път, той се канел да се върне, когато отново видял жената със стомната. Тя го гледала с голямо състрадание, но той много се разгневил.

- Ти отново дойде да ме изкушаваш!-  извикал той. – Само преди няколко часа ме остави на мира, а сега отново дойде!

Той бил много ядосан, но момичето само посочило една определена къща. Той се отправил към къщата и там видял своя духовен Учител. Търсачът се преизпълнил с радост и докоснал нозете на Учителя си, който го благословил.

След като разговаряли и медитирали заедно в продължение на няколко часа, Учителят казал на ученика:

-  Сега ела, нека да отидем и видим моите земи. Аз имам голяма зеленчукова градина.

Новият ученик бил щастлив да иде с Учителя си.

Докато били в полето, те видели един съсед да взима два патладжана без позволение. Учителят избухнал.

- Как се осмеляваш да правиш това без позволение! – извикал той.

Съседът отвърнал:

- Жена ми няма какво да сготви. Тъй като си духовен човек, знаех, че тези патладжани няма да ти липсват. Аз взимам само два.

Учителят казал:

- Не, не можеш да направиш това. Ти ги взимаш без мое позволение!

Започнала голяма кавга. Учителят заплашвал да удари съседа си.

Новият ученик се чудел: „О, Боже, какъв Учител е той?”

Накрая Учителят заявил:

- Добре, вземи ги. Не ми трябват. Вземи двата патладжана.

После казал на ученика си:

- Нека отидем у дома.

Ученикът и учителят се върнали и вечеряли. Сетне Учителят рекъл:

- Нека медитираме.

Но ученикът изобщо не могъл да медитира. Той непрекъснато си спомнял гнева на Учителя и си мислел: „Учителят е толкова стиснат, дори не може да даде два патладжана на съседа си.” Той бил много натъжен и нещастен и си мислел: „Сбърках. Този мъж не може да е моят Учител. Той е толкова жесток. Толкова е груб. Утре, рано сутринта, преди той да се събуди, ще напусна без негово знание.”

Така в ранните часове на утрото, докато Учителят все още дълбоко спял, ученикът се измъкнал на пръсти от къщата му.

Като застанал отпред, готов да побегне, той отново видял красивата жена, която предишния ден носела стомна с вода. Тя го помолила да поноси една торба и той се почувствал принуден да я вземе. Веднага щом взел торбата в ръце, жената започнала да вика:

- Крадец, крадец, крадец!

Учителят се събудил, когато чул виковете и изтичал навън, хващайки мъжа за ръката. Тогава видял, че той бил новият му ученик. Когато отворил торбата, в нея открил двата патладжана.

Учителят казал на ученика:

- Крадец такъв, вчера ли взе тези патладжани? Със сигурност не си ги взел тази сутрин. Или може би си влязъл в хамбара ми и си ги откраднал?

Ученикът протестирал:

- Не ги откраднах! Тази жена настоя да ги взема и не можах да откажа. Не знам как ме омагьоса тя, но ги сложи в ръката ми и не можех да ги изхвърля. А след това извика: „Крадец, крадец!” Но това е лъжливо обвинение. Тя е крадецът; не съм аз. – Той искал да удари жената, но когато понечил да го направи, тя изчезнала.

- Учителю, моля те, кажи ми коя е тази жена, - помолил учуденият ученик. – Защо тя ми създава проблеми през цялото време? Аз не ти казах, но вчера тя почти провали пътуването ми в самото му начало. Отправих се на път, за да те намеря, изпълнен с решителност, ентусиазъм и радост. Но скоро след като тръгнах, я видях да налива вода. Тя ме изкуши. Красотата й ме смути. Тя вървя пред мен дълго време, преди да изчезне. По-късно я видях близо до вратата ти и отново тази сутрин. Учителю, спаси ме от тази жена!

Учителят казал:

- Защо се опита да ме напуснеш?

Ученикът отговорил:

- О, Учителю, какво можех да си помисля за теб? Ти обиждаше онзи човек заради два патладжана. Как може един духовен Учител да бъде толкова дребнав?

Учителят отвърнал:

- Не беше дребнавост. Ако този мъж бе поискал позволението ми, с радост бих му дал толкова патладжана, колкото поиска. Но ако не помоли за позволение, тогава той краде. Опрощението е винаги налице – ти видя, че му простих задето беше взел тези два патладжана. Но ако той направи това без мое позволение, днес ще вземе два, утре двайсет, а вдругиден ще прибере всичко, което имам.

Учителят продължил:

- И ти като мен отглеждаш плодове и зеленчуци в градината си. Знам, че съседите ти взимат твоите неща и жена ти се ядосва за това. Но ти казваш: „О, не се притеснявай, не е голяма работа. В края на краищата всички ние сме Божии деца; всичко е Божия собственост. Кого го е грижа?” А след това страдаш финансово. От теб се очаква да продаваш плодове, за да се прехранваш, но ти позволяваш на съседите ти да крадат толкова много, че жена ти не може да свърже двата края. Вършиш сериозна грешка. Твоите съседи ще останат мързеливи и ще се превърнат в истински крадци.

Направих това, за да ти покажа, че ти постъпваш неправилно. Крадецът не беше мой съсед; това бях аз. Мога да приемам всякаква форма. Аз се карах и спорех със себе си само за да ти покажа, че кражбата е нещо, което не е редно да окуражаваш. Никой не трябва да отнема притежанията на друг без негово знание, одобрение и позволение.

Търсачът отвърнал:

- Прости ми, Учителю. Бих искал да продължа като твой ученик. А относно тази глупава жена? Ти знаеш, че бях толкова чист, толкова духовен. Защо тя ме обезпокои и изкуши?

С широка усмивка Учителят казал:

- Тази красива жена също бях аз.

- Защо направи това? – попитал ученикът.

- Погледни тук, - отговорил Учителят. – Когато я видя за първи път ти се чувстваше напълно загубен. Не знаеше посоката и нямаше никой, който да те насочи. Аз приех формата на красива жена, защото знаех, че все още имаш в себе си витално желание, което все още не си победил напълно. Тя бе напълно чиста, но ти изпита страстно желание към нея. Ти я прокле. Това правят мъжете, когато видят жена. Вътрешно те я желаят, а външно я проклинат. Казват: „Тя ме погуби.” Но не тя те погуби. Ти сам погуби себе си, като вътрешно хвърли всичката си собствена нечистота в нея.

Аз исках да стигнеш до къщата ми, но как? Трябваше сам да те доведа, тъй като наоколо нямаше никой друг. Красотата на жената бе тази, която те доведе при детето. Ти измина разстоянието, защото се възхищаваше и любуваше на хубостта й. Ако беше някой друг, например някой мъж, ти би се усъмнил в него. Нямаше да си сигурен; щеше да си кажеш: „Може би той не знае пътя.” Но ти последва тази жена спонтанно. Красотата й те принуди да продължиш. Нейната обич бе напълно чиста и божествена. Загрижеността й за теб бе изключително искрена.

- Тогава защо тя ме напусна, когато видях малкото момче?

- Това малко момче също бях аз. Ти проклинаше момичето, а в същото време го следваше. Казах си: „Нека сега да използвам някакъв друг начин и да го облекча.” Хрумна ми да приема друга форма, тази на дете. То бе невинно и чисто. То пееше толкова душевно. Ти бе изкушен от красивата жена, но не изпитваше физическо привличане към момчето. Детето имаше по-голямо предимство. То бе толкова невинно. То бе като природата – напълно чисто.

- Но защо пееше момчето? – попитал ученикът. – Песента ми се стори без никакъв смисъл: „На север е целта, на юг е дъхът, на изток е разрушение, на запад е разочарование.” Какво означава това?

Учителят отвърнал:

- Аз пеех чрез това момче. „На север е целта...” Виж, ти несъзнателно последва указанията ми. Къщата ми бе на север. „На юг е дъхът...” Дъхът е почивка; дъхът е твоят собствен дом. Ти не се върна на юг. Когато се върнеш вкъщи, ще си починеш. Ако беше последвал пътя, който водеше на изток, това щеше да означава разрушение, защото там имаше двама въоръжени разбойници. Всеки, който би поел пътя на изток от мястото, където беше момчето, щеше да бъде нападнат от разбойници. Те първо щяха да те претърсят, и ако нямаше достатъчно пари, щяха да си доставят голямо удоволствие, като те убият. Ако бе последвал пътя на запад, щеше да откриеш само разочарование, защото там нямаше цел. Това е значението на песента. Ти несъзнателно последва посланието на детето. Ти продължи на север и достигна крайната си цел.

- О, Учителю, Учителю мой! – извикал ученикът. После попитал – Но защо тази жена отново дойде да ме притеснява?

Учителят отговорил:

- Тази жена отново бях аз. Приех друга форма. След като измина няколко километра, ти отново се загуби. Бе объркан, колебаеше се, беше готов да се върнеш обратно. Аз приех тази форма и, изпълнен със състрадание, ти показах собствения си дом.

- Но необходимо ли бе да правиш всичко това? – казал ученикът.

- Да, беше нужно, - отвърнал Учителят. – Ти трябваше да научиш, че ако чистотата не е напълно постигната, когато тичаш към своя Учител, към своята Цел, тогава трябва да тичаш с нечистотата. Няма нищо опасно, ако не можеш да вървиш по пътя с абсолютна чистота, особено в началото. Върви към Целта дори с нечистота. Твоята нечистота накрая ще бъде преобразена.

После, ако имаш детска невинност, ще намериш радост. Ти започна с нечистота. С невинно чувство и спонтанна вътрешна радост можеш да отидеш по-далеч. Когато отидеш още по-далеч, ще бъдеш потопен в божественото състрадание.

Търсачът докоснал нозете на Учителя и казал:

- Учителю, сега разбирам. Ти ми помогна; ти наистина си моят Учител.

 

(откъс от Garden of the Soul от Шри Чинмой)