Кравата и прасето

Имало някога един мъж, който бил много богат и в същото време много стиснат. Селяните изобщо не го харесвали. Един ден той им казал:

- Вие или ми завиждате, или не разбирате моята любов към парите – само Бог знае. Но вие не ме харесвате; поне толкова зная. Когато умра, няма да взема нищо със себе си. Всичко ще оставя на другите. Ще приготвя завещание и всичко ще оставя за благотворителност. Така всеки ще бъде щастлив.

Дори след това хората му се присмивали и подигравали. Богатият човек ги попитал:

- Какво ви става? Не можете ли да почакате няколко години, за да видите как парите ми отиват за благотворителност?

Селяните не му вярвали. Той отвърнал:

- Да не мислите, че съм безсмъртен? Ще умра като всеки друг и след това парите ми ще отидат за подаяния. – Той не можел да разбере защо не му вярвали.

Един ден той отишъл на разходка. Внезапно започнало да вали силно и той се скрил под едно дърво. Под дървото видял прасе и крава. Прасето и кравата започнали да разговарят и мъжът дочул какво си приказвали.

Прасето казало на кравата:

- Как така всеки те уважава, а никой не уважава мен? Когато умра, аз давам на хората сланина, шунка и наденица. Те могат да използват и четината ми. Аз предоставям три или четири неща, докато ти им даваш само едно нещо: мляко. Защо хората те уважават през цялото време, а мен не?

Кравата отговорила на прасето:

- Виж, аз им давам мляко, докато съм жива. Те виждат, че аз съм щедра с това, което имам. Но ти не им даваш нищо, докато си живо. ЕДва след като умреш, предоставяш шунка, сланина и т.н. Хората не вярват в бъдещето; те вярват в настоящето. Ако даваш, докато си живо, хората ще те уважават. Много е просто.

От този момент нататък богатият човек раздавал всичко, което имал, на бедните.

(откъс от Garden of the Soul,Шри Чинмой)