Тишината освобождава

Живял някога в Бенгал, Индия, благочестив мъж. Всеки ден в къщата му идвал учен по санскритски език и четял на глас няколко затрогващи душата духовни послания от Гита, Упанишадите и Ведите. Стопанинът на къщата посветено слушал тези беседи.

Семейството имало птица, наречена Кришна. Те я държали в кафез в стаята, където били  изнасяни проповедите, и също ги слушала.

Един ден птицата проговорила и казала на господаря си:

-  Моля те, можеш ли да ми кажеш каква полза извличаш от тези духовни речи?

Господарят отвърнал:

- Кришна, изглежда не разбираш, че тези духовни слова ще ме освободят от ограничението!

Птичката рекла:

- Ти слушаш тези беседи вече няколко години, но не виждам никаква промяна в теб. Би ли попитал учителя си какво всъщност ще се случи с теб?

На следващия ден стопанинът на къщата казал на своя учител:

- Гуру, слушах духовните ти речи в продължение на 10 години. Вярно ли е, че ще получа освобождение?

Учителят бил тих. Почесал се по главата, обмислял въпроса, но не намерил отговор. Останал мълчалив за около час и после напуснал къщата.

Господарят на къщата бил изумен. Неговият гуру не могъл да отговори на въпроса на птицата, но тя намерила отговор.

От този ден нататък тя спряла да яде. Спряла да пее. Станала напълно тиха. Всеки ден стопанинът и семейството му поставяли храна в кафеза, но птичката не докосвала нищо.

Един ден господарят погледнал към птичката и като не видял признак на живот в нея, внимателно я извадил от кафеза. С тъжно сърце той поставил своя Кришна на пода. В един миг птичето отлетяло към безкрайната свобода на небето!

Птицата поучила. Господарят й и неговият гуру разбрали: тишината освобождава.

(откъс от Garden of the Soul от Шри Чинмой)