Четирите въпроса на учения

Имало някога велик учен. Всеки човек в кралството го ценял, защото бил много начетен. За нещастие, въпреки голямото си знание, той бил много горд.

Един ден този учен си сложил златен гердан и отишъл в двореца на друг крал. Той заявил:

- Който може да ме надвие по мъдрост, ще получи този гердан. Аз предизвиквам всеки!

Всички учени във въпросното кралство били научили за този учен и се страхували, че ще загубят. Поради тази причина не поемали предизвикателството. Кралят бил много тъжен, че никой не отговарял на предизвикателството.

Накрая кралският шут казал:

- Аз приемам предизвикателството ти.

Кралят почти се бил предал пред учения, но си помислил, че ще е интересно да види своя шут да се съревновава. Той вярвал, че шутът бил просто шегобиец и нямало да може да спечели гердана.

Кралският шут рекъл:

- Ще ти задам четири въпроса. Ако отговориш на който и да е въпрос правилно, тогава  ще загубиш, но ако всичките ти отговори са грешни, тогава ще с епризная за победен и кралят ще ти даде каквото пожелаеш.

Така кралският шут задал първия си въпрос:

- Откъде си?

Ученият отговорил:

- Аз живея тук.

Това било неправилно, тъй като той бил от друго кралство. Давайки грешен отговор, ученият минал първия тест.

Вторият въпрос на шута бил:

- От колко време си тук?

- Три години, - казал ученият, което също не било вярно. Кралският шут все още не могъл да го надхитри.

Третият път шутът попитал:

- Нашият крал е добър, милостив и щедър. Съгласен ли си?

Ученият отвърнал:

- Твоят крал? Това, което казваш, е напълно погрешно. Твоят крал е небожествен и много груб. – Така ученият отново се справил с изпитанието.

Кралският шут рекъл:

- Изглежда, че не мога да те победя. Колко въпроса ти зададох досега?

Ученият отговорил:

- Ти ми зададе три въпроса; остава ти още един. Ако не му отговоря правилно, ще загубиш.

Кралският шут извикал:

- Вижте! Ученият загуби. Той отговори правилно на този въпрос.

Така ученият дал своя гердан на кралския шут, а шутът незабавно го дал на краля. Гордостта на учения била напълно смазана. Той казал:

- Никога повече няма да дойда в кралството ти, за да предизвикам някого.

Всички учени били много впечатлени от хитростта на кралския шут. Те знаели, че сами не биха могли да победят великия учен. Шутът заявил:

- Виждате, че когато великите учени не са внимателни, те губят. Ако той беше бдителен, щеше сам да се спаси.

(откъс от Garden of the Soul от Шри Чинмой)