Бабар отнема живот

Нямало нещо, което великият император Бабар да не стори за своите поданици. Той гледал на тях като на свои деца. Отвреме-навреме Бабар напускал двореца, за да се разходи по улиците на града. Той общувал с поданиците си и виждал как живеят. Ако срещнел някой, който бил много беден, той му помагал. Хората не го разпознавали, защото по време на обиколките си се обличал скромно и носел тюрбан върху короната си, поради което за хората било невъзможно да разберат какво е.

Случило се така, че един младеж много завиждал на Бабар, защото всички му се възхищавали и го уважавали. Те възвеличавали Бабар до небесата заради смелостта, добротата, великодушието и другите му божествени качества. Поради тази причина младият човек от дълго време таял желание да убие Бабар. Той бил чул, че понякога императорът се разхожда неохраняван из града. Младежът винаги носел меч, надявайки се, че някой ден ще срещне императора, докато е сам, и ще има възможността да го убие.

Обикновено, когато Бабар излизал да се разходи, неговата охрана тайно го следвала, за да го закриля. Бабар не искал никой да върви с него, но стражарите се страхували за неговата безопасност.

Eдин следобед императорът успял да излезе сам, без пазителите си. Докато Бабар вървял инкогнито, той видял подивял слон да препуска надолу по улицата. Хората викали и бягали от слона и всеки се паникьосвал. Но имало едно малко дете, което не можело да бяга достатъчно бързо, за да се махне от пътя. Всички били уплашени до смърт, но никой не дръзвал да се опита да спаси детето. Тъкмо когато слонът щял да стъпче малкото дете, императорът изтичал и го грабнал от пътя на подивелия слон. Бабар спасил детето, но докато се претъркалял, тюрбанът му паднал на земята.

Когато подивелият слон отминал нататък, няколко души изтичали да вдигнат тюрбана на храбрия герой. Когато погледнали вътре, те осъзнали, че това била короната на техния император. Младият човек, който искал да убие Бабар, бил сред тези, които видели как императорът спасил живота на детето. Макар да знаел, че животът на детето е в опасност, той самият не бил достатъчно смел, за да се опита да го спаси, и бил избягал като всеки друг. Когато осъзнал какво се било случило, той паднал в краката на Бабар и казал:

- Прости ми.

Бабар отвърнал:

- Какво си направил?

Младежът отговорил:

- В продължение на много години аз исках да те убия, защото ти завиждах за възхищението, което получаваш. Сега виждам, че наистина го заслужаваш. Като император ти си по-ценен за кралството от всеки един от нас, но бе готов да дадеш собствения си живот, за да спасиш малко дете. От теб научих, че е безкрайно по-добре да даряваш живот, отколкото да го отнемаш. Сега, вместо да ти отнема живота, аз ти подарявам моя собствен. Моля те, вземи живота ми. – После той предложил на Бабар меча, с който искал да го убие.

Бабар взел меча и казал:

- Аз те научих как да даваш живот. Сега ще взема твоя живот. Ела с мен. Отсега нататък ти ще бъдеш един от моите телохранители. Виждам, че си искрен, и съм сигурен, че ще си верен пазач.

Така Бабар взел живота на младежа само за да го превърне в полезен и плодоносен. Вместо да го убие или да го накаже, Бабар направил мъжа един от своите лични пазители.

(откъс от Garden of the Soul от Шри Чинмой)