Изложба на Урдагати Димитрова

 

Дългогодишният член на Шри Чинмой център в София - Урдагати Димитрова откри своята първа изложба, след завършването си на Националната художествена академия, специалност живопис, през 2001 г.

Urdhagati_Thames.jpg

Изложбата е под надслов „Миниатюрно”, а откриването се състоя на 20.03.2008 г. в галерия „Арт муза” на ул. „1 август” №23. Галерията бе твърде малка, за да приюти многобройните приятели на Урдагати, които бяха дошли да я поздравят и разгледат нейното изкуство. Изключителен принос за приятната обстановка имаха изпълненията на пиано на Христо Владимиров, който с много сърце и душа изпълни свои любими композиции на Шри Чинмой.

 

Интервю от художничката Урдагати Димитрова взе Мария Латинова.

Как бяха родени тези рисунки?

Urdhagati_Lonodn.jpg

Рисунките са създадени в период от 8 години. Някои са рисувани в Художествената Академията - техника суха игла, а също така и езкиз на модел. Но по-голяма част от рисунките отразяват мои впечатления от пътуванията ми до Лондон, Сиатъл и са работени с туш.

Всички рисунки се отличават с лекота и чистота на линията, при какви обстоятелства ги рисувахте?

Някои рисунки са правени в ателието, други на открито.

И всъщност един ден просто отидохте в книжарницата и си купихте  черен картон вместо бял?

Идеята за черния лист и белия туш не е моя - през вековете тази техника се е ползвала от много художници - например по време на Ренесанса в Италия. Ефектът, който се получава, е сякаш вадиш светлината от тъмнината.

Рисунките са кътчета от цял свят, споменете някой от качествата на градовете, където сте ги рисували?

Urdhagati_fence.jpg

Това са моментите, когато човек пътува и  е много отворен към света. Иска да запечата всичко в съзнанието си, да запомни всичко в най-малки детайли, защото възприема света като съвършено красив, като приказка и иска това  да продължи вечно, да бъде вечно щастлив. Така, рисувайки,  той преживява това щастие отново и отново. Когато пътува, човек е истински жив и иска да изследва света, да го опознае. А светът на свой ред го вдъхновява, показва му колко е голям, разнообразен и красив.

За вас има ли по-специална мисия изкуството?                            

Изкуството има специалната мисия да ни облагородява и възпитава.То ни учи  на нещо висше –открива един нов свят пред нас, в който ние с радост се потапяме. Изкуството чрез многобройните си прояви - поезия, музика, рисуване... Изкуството ни доближава до Бог, до Божествената красота, което е и смисъл на човешкия живот - да се стреми към по-висшето, към Трансценденталното.

Творци, които обичате?

Харесвам Леонардо да Винчи - той е велик художник, също и Микеланжело. Черпя вдъхновение от импресионизма, от Моне, Реноар, Мане, Дега, Ван Гог и също Пикасо, а има и много не толкова популярни художници, които ми харесват. Харесвам и едвам докоснатата рисунка, майстори на която са китайските калиграфи. Шри Чинмой , които е духовен учител е и велик художник, музикант и поет-пророк. Неговите картини, наречени от самия него Джарна Кала (Фонтан на Изкуството), са истински източник на вдъхновение за мен.

От какъв цвят се нуждаят най-много българите?

Българите според мен се нуждаят от всеки друг цвят с изключение на черно. От всички цветове на дъгата!