Златната чаша на крадеца

Ималодвама крадци, които били добри приятели и в същото време много завиждали един на друг. Това е човешкият живот. Приятелството и завистта вървят ръка за ръка.

Една вечер,след като били излезли да крадат, те се срещнали на улицата. Единият от тях носел красива златна чаша. Другият крадец попитал:

- Как взе това?

Приятелят муотвърнал:

- Откраднахя от къщата на един отшелник.

Първияткрадец казал:

- Как е възможно отшелник да има толкова красива златна чаша?

Приятелят муотговорил:

- Това не знам, но отшелникът има много ученици. Може би един от неговите ученици му я е дал. Отшелникът не се интересува дали има златна чаша или глинено гърне. През повечетовреме той просто седи в подножието на едно дърво в близост до малкия му дом и се моли и медитира. Той не се интересува от притежанията си. Учениците му поставят скъпи предмети в къщата му, но той е над всичко това. Не е привързан към никакви материални неща.

Първияткрадец много завидял, че приятелят му бил намерил такава красива златна чаша. Накрая той казал:

- Е, реших, че ще се откажа от краденето.

Приятелят мупопитал:

- Какво, какво говориш?

Първияткрадец продължил:

- Кражбата не е хубаво нещо. Реших да върна всички неща, които съм откраднал, на законните им собственици. Вярно е, че някои неща вече съм продал и тях не мога да възстановя. Но каквото имам и знам, че принадлежи на определени хора, имам намерение върна. И ще призная, че съм го откраднал.

Всеки ме гледа отвисоко, защото знаят, че съм крадец. Ето защо реших, че искам да се откажа от кражбата. Тогава хората ще ме ценят и ще ме обичат. Искам признателност от хората, затова ще стана добър човек. Това е една нова идея за мен и ще започна утре.

Другияткрадец бил изумен и завидял, че приятелят му се  сетил за тази идея първи. Той попитал:

- Започвашутре?

- Да, - отвърнал първият крадец.

- Тогава аз започвам начаса, - казал приятелят му. Той изтичал до колибата на отшелника и влязъл в нея. Покланяйки се, той рекъл:

- Моля, дайте ми някакъв съвет. През деня бях много зает. Ето защо идвам нощем да помоля за съвета ви. Всъщност, това не е мой проблем, а на друг човек. Ако можете да разрешите проблема на моя приятел, ще бъда много благодарен.

- Какъве неговият проблем? - попитал отшелникът.
Мъжът рекъл:

- Моят приятел е крадец. Сега той казва, че ще върне нещата, които е откраднал, и ще води нов и по-добър живот. Какво трябва да направя сега?

- Какво искаш да кажеш? – зачудил се отшелникът.

- Да предположим, че съм откраднал нещо от някого. Ако искам да го върна, постъпвам ли правилно, като му кажа, че съм го откраднал, и като направя признание?

Отшелникътотговорил:

- Правилно постъпваш, ако си признаеш и върнеш нещата, които си взел. Тогава Бог ще ти прости.

Крадецътказал:

- В случай, че собственикът не иска да го вземе обратно, какво трябва да направи човекът? Собственикът може да се отврати и да си помисли, че предметът е замърсен, защото ебил взет от крадец с ниско потекло. Един крадец е въплъщение на нечистотата.

- В този случай, - заявил отшелникът, - крадецът може да гозадържи. От собственика зависи дали ще го вземеобратно или не. Ако собственикът не го приеме обратно, тогава крадецът не може да бъде обвинен, че го е запазил.

Тогава крадецътизвадил чашата и я дал на отшелника, който попитал:

- Откъде етова?

Крадецътотговорил:

- От къщата ви.

Отшелникътвинаги бил в състояние на транс, така че не яразпознал. Той рекъл:

- Взел си я от дома ми?

- Да,- отвърнал крадецът. - Сега ви моля да я приемете обратно.

Отшелникътзаявил:

- Тъй като сега е у теб, тя е твое притежание. Ти имаш по-голяма нужда от нея, отколкото аз. В противен случай не би я взел. Моля се и медитирам върху Бог. Защо ми е такова скъпо нещо? Каквато и да е глинена чаша ми е повече от достатъчна. Не казвам, че си нечист. Ти също си дете на Бог. Искам да виждам чистота във всеки. Ала не знаех, че тази чаша е моя, но и не ми енужна. Във всеки случайтя трябва да бъде твоя. Нямамникакви претенции към нея.

Когатокрадецът се върнал, приятелят му все още го чакал. Приятелят бил изненадан да види, че той все още държи красивата златна чаша. Крадецът казал:

- Върнах се, но светецът не искаше да я вземе. Той отвърна, че не му енужна и че на мен тя митрябва повече, отколкото на него.

Приятелятсе почувствал нещастен, че другият крадец все още притежава красивата златна чаша. Той нямал намерение наистина да обърне нова страница и да върне всичките си откраднати вещи на следващия ден. Само от завист той се опитал да измами приятеля си да върне чашата, като го накарал да усети, че той самият смятал да стане добър. Но неговата философия не проработила.

 

(откъс от  Is Your Mind Ready To Cry? Is Your Heart Ready To Smile? Part 9 от Шри Чинмой)