Слугата на големеца

 

Един селскиголемец и съпругата му имали доста кози и слуга, който се грижел за тях. Големецът много харесвал момчето, но жена му го подозирала. Големецът бил тъжен, че жена му не вярвала на слугата, но за щастие младото момче не знаело това. Съпругата била много хитра. Външно се отнасяла с него твърде мило, любезно и ласкаво, но вътрешно била много враждебно настроена към него.

Веднъжедин приятел дошъл в дома на големеца и видял, че той бил много тъжен. Приятелят попитал:

- Защо си тъжен?

Чорбаджията отговорил:

- Мъчно ми е, че с жена ми не се разбираме помежду си заради този слуга. И двамата имаме различни мнения за него.

Приятелятрекъл:

- Не се притеснявай. Ще могада реша проблема и да ти кажа дали той е добър, или лош.

Единден, докато слугата наглеждал козите в полето, приятелят на господаря дошъл при него и му казал:

- Тази коза там е толкова красива. Ще ми я продадеш ли запет рупии?

Момчетоотвърнало:

- Не, съжалявам. Не мога да япродам.

Приятелятотново попитал:

- Ще япродадеш ли за десет рупии?

Момчетоказало:

- Не, съжалявам.

- Двадесет рупии? - попитал приятелят.

Слугатаотговорил:

- Ако искате да си купите козата, ще трябва да отидете при моя господар и да му дадете двадесетте рупии. Ако господарят ми каже, че ще я продаде, тогава ще ви я дам.

Приятелятказал:

- Кой иска да ходи при господаря ти? Къщата му е доста далеч. Нека тидам тридесет рупии. Сигурен съм, че твоят господар не ти плаща достатъчно. Запази тридесетте рупии и му кажи, че козата е била открадната. Господарят  ти има толкова много кози. Той дори няма да знае, че е изчезнала.

- О, не, - рекло момчето - не мога да направя това. Господарят ми ще разбере. И дори ако той не забележи, аз знам колко кози има господарят ми, така че ще знам ако една липсва.

Приятелятотвърнал:

- Просто вземи тридесет рупии и ми дай козата. След това отиди и дай парите на господаря си и му кажи, че си я продал.

Момчетоказало:

- Не, съжалявам. Не мога да я продам без разрешението на моя господар.

- Ако ти дам сто рупии, ще ми дадеш ли козата? - попитал приятелят. - След това можеш да задържиш всичките пари.

- Аз несъм крадец, - казал слугата. - Никога не бих могъл да задържа парите.

Приятелятпредложил:

- Можеш даму дадеш седемдесет рупии и да запазиш трийсет за себе си. Или пък може просто да му кажеш, че козата е била открадната, и да задържишвсичките пари за себе си.

- Това никога няма да направя, - казал младият мъж.

Тъй каточовекът настоявал, слугата най-накрая рекъл:

- Ако наистина искате да ми даде сто рупии за една коза, тогава ще приема парите и ще ги дам на господаря си.

Приятелят на големецабил много любопитен да види какво ще направи слугата с парите. Помислил си: "Той или ще даде на господаря си по-малко, или ще му каже, че козата е била открадната. Каквото и да направи, аз ще могада разкажа на господаря му истинската история.

Слугатаотишъл при господаря си и му дал стоте рупии. Той казал:

- Господарю, прости ми. Без твое разрешение продадох една коза за сто рупии. Знаех, че козата струва пет рупии, но този човек настоя да ми даде сто рупии за нея. Помислих си, че много ще се зарадваш да получиш сто рупии за коза, която е на стойност само пет рупии. Сега можеш да  купиш много повече кози.

Женатарекла на слугата:

- Бих искала да говоря насаме с мъжа си за минута. Сега би ли се махнал от тук? - Тогава жената каза на мъжа си: - Подозирам го. Казвам ти, той трябва да я епродал на още по-висока цена и ни дава само част от нея. - Тя не знаела, че приятелят на големеца бил този, който купил козата.

В това времеприятелят пристигнал в къщата му и попитал:

- Какво става?

Големецът отвърнал:

- Нашият слуга казва, че е продал коза за сто рупии. Аз не го подозирам, но жена ми, както обикновено, се съмнява в него. Тя смята, че той е продал козата на още по-висока цена и е запазил част от парите за себе си.

Приятелятотговорил:

 - Ти никога през живота си няма да намериш някой толкова честен и искрен като тоя слуга. Аз бях този, който купи козата за сто рупии. Изпитвах го по толкова много начини. По толкова много сложни начини се опитах да го убедя да задържипарите за себе си. Но всеки път той мидоказваше, че е изключително искрен. Проверих го  внимателно. Той е въплъщение на искреността.

Големецът рекъл на жена си:

- Налити казах!

Женатаотвърнала:

- Винаги е добре хората да се проверяват по този начин. Вече си променям мнението. От сега нататък ще приемам това момче като мой собствен син.

Господарят казал:

- Аз вече съм го приел като мой собствен син. За съжаление синът ми не е и никога няма да бъде толкова верен на нас, както е този слуга.

 

(откъс от Is Your Mind Ready To Cry? Is Your Heart Ready To Smile? Part 9 от Шри Чинмой)