Йогата на Шри Чинмой

Да се опитам да обясня мъдростта в учението на Шри Чинмой и многобройните начини, по които той вдъхновяваше и продължава да вдъхновява своите ученици, за мен би било равносилно да се опитам да обрисувам безкрайното синьо небе или необятния океан. Затова по-скоро ще споделя няколко думи за пътя на Шри Чинмой в контекста на йога и за тази характерна черта, която направи най-силно впечатление у мен при първата ми среща с неговото учение преди дванадесет години.

В последните години за йога се говори и пише много. Ползите от нея изпълват цели страници в здравните вестници и списания. Все повече хора се запознават и с духовните ценности на тази древна философия. Но какво всъщност е йога? Думата произлиза от "санскритския корен "юдж", който означава "свързвам", "съединявам", "прикрепям", "впрягам" - т.е. насочване и концентрация на вниманието с цел практикуване. Този корен означава и "съединение", "общение", т.е. истинското съединение на нашата воля с волята на Бога.” (Списание "Йога", Габрово)

Пътят на Шри Чинмой принадлежи към категорията на интегрална йога, в която се цели хармонизирането и усъвършенстването на човешкото същество в неговата цялост, осъзнаване на божествената му същност и проява на плодовете от медитацията във външния свят. Шри Чинмой не съветва своите ученици да се отделят от света и твърди, че времето на йогите отшелници е отдавна отминало. Той смята, че за да се изгради една силна и зряла личност, е необходимо тя да бъде пълноценна част от обществото. Това е и начин качествата, придобити по време на медитация, да бъдат оползотворени за и от обществото.

Използвайки традиционните термини на йога, в основата си учението на Шри Чинмой би могло да се определи като комбинация от бхакти (любов, посветеност), джнана (мъдрост) и карма йога (служене). Душата се възприема като частица от върховното божествено съзнание, единството с което следва да бъде осъзнато посредством практиката:«Всеки човек има индивидуална душа. Тя трябва да се предаде на Аза – Аза, който според индийската терминология е наречен Параматман и е непроявен. Този Аз не се ражда в човешка форма, нито пък влиза в творението, докато душата взема човешко тяло и приема ограничението, несъвършенството и невежеството. Тази индивидуална душа, която приема човешкото тяло, не е всепроникваща, всезнаеща и всемогъща. Но Азът е. В своята еволюция един ден душата ще се потопи в Аза и ще стане могъща като Него.» (Йога и духовен живот, стр. 82).

Практиката на учениците на Шри Чинмой се изразява в ежедневна медитация, пеене на духовни песни, четене на духовна литература, спорт (бягане, плуване, хатха йога, тенис). Медитацията е характерна практика както за йога (позната в нея като дхяна), така и за мистичните учения в рамките на основните религии (исихазъм, суфизъм). Медитацията, практикувана от учениците на Шри Чинмой, използва техниката на съсредоточаване върху духовното сърце, познато и в други йога системи и философии.

Целта на медитацията при всеки практикуващ е различна в зависимост от индивидуалните му потребности. За някои от учениците на Шри Чинмой тя е средство за поддържане на добро здравословно състояние, на емоционална и психическа уравновесеност. На първо място обаче, така както от древни времена медитацията е използвана като техника за установяване на контакт с най-дълбоката вътрешна същност, наричана от различните системи душа, висш аз, космическо съзнание, божествено съзнание, Бог и т.н., и учениците на Шри Чинмой виждат своята медитация като път към осъзнаване на Върховната Реалност. Това е и крайната цел на йога, описана добре в йога литературата.

По традиция, както и всяко друго знание и умение, медитацията се изучава под ръководството на учител. „Онова, което характеризира йога е не само практическата й страна, но също така и нейната структура. Йога не се научава самостоятелно, необходимо е ръководството на учител „гуру”.” (Мирча Елиаде, „Патанджали и йога”, Хемус, 1995).

За своите ученици Шри Чинмой е именно такъв духовен наставник и вдъхновител. Но той многократно посочва, че съществува само един Гуру и това е Всевишният: „Никой не следва мен. Аз казвам на учениците си, че не аз съм водачът. Водачът е Бог. Никой не следва моя път. Налага се да използвам термини като „аз” и „мой”. Казвам им, че Бог е Въховният Водач... По-малкият брат не знае къде е бащата. Аз казвам на духовните си ученици, че аз съм техният по-възрастен брат. По-възрастният брат знае малко повече от по-младите братя и им казва: „Погледнете, ето там седи Отецът.” Тогава ролята на по-големия брат приключва.” (из "Духовното пътешествие: Единство в разнообразието").

Към Шри Чинмой центровете се присъединяват хора, практикуващи различни религии. Шри Чинмой не ги окуражава да се откажат от религията, в която са възпитавани. Насърчава чувството за толерантност и ясно разграничава духовния път от религията, като сравнява религиите с къща, в която човек живее, а духовността с училище, в което всички се срещат и учат: "Йога минава отвъд всички религии. В нея ние не искаме да ни удовлетворява само моята къща или твоята къща. Искаме да приемем всички къщи на света като свои собствени, защото Бог е във всяка една от тях. В йога, всички религии стават наши, защото йога означава нашето единство с Бог. Когато постигнем това единство, ние минаваме отвъд ограниченото си чувство за „мой” и „мое”, моя религия, твоя религия.”

За него Бог е един, назоваван по различни начини, а множеството богове и богини от пантеоните на различните религиозни култури са аспекти на едно Върховно Цяло: „Има само един Абсолютен Всевишен. Всички религиозни вярвания обожават един и същи Бог, но те се обръщат към Него различно. Един човек е наричан “баща” от някого, “брат” от друг и “чичо” от трети. Когато отиде на работното си място, той е наричан с фамилията си. Когато се събере с приятелите си, те ще го наричат по име. Той е един и същи човек, но към него хората се обръщат по различни начини в зависимост от връзката си с него.”

Именно тази толерантност, това приемане, това чувство на единство бе първото нещо, което дълбоко ме впечатли при запознаването ми с учението на Шри Чинмой. То отговаряше най-силно на вътрешното ми усещане, че човечеството е едно голямо семейство, в което всички са братя и сестри, които въпреки различния цвят на кожата си, различния си език и различния си начин да назовават върховната Реалност, са всъщност неделима частица от нея и израстват в нея заедно. Мирът, Любовта и Добротата не са и не могат да бъдат достояние на една група или общност, а са един вечно бликащ извор, от който всеки може да утоли жаждата си.

Тарани Троева