Тяло-Ум-Дух - част 4

Просветляващи прозрения за връзката тяло-ум-дух

Всеки ден, всеки часе златна възможност да станем по-добър инструмент на Бог; това е пожизнен процес. Ето защо всеки път, когато човек се упражнява, той трябва да се посвети и да се предаде на Волята на Всевишния.

Един атлет тренира сериозно три или четири месеца, а после по време на състезанието трябва да покаже своите способности. Ако се представи лошо, той може да си помисли: “О, правих такива жертви толкова месеци наред. А сега какъв жалък резултат!” Но това не е било жертва. Той само е давал за един период от време, а сега получава резултата под формата на преживяване. Търсещият, който признава своето вътрешно единство с останалия свят, няма да се чувства тъжен и нещастен, ако се представи зле. Той само ще каже: “Направих каквото можах по време на тренировките си, а сега приемам резултата като преживяване. Дали бях първи, или последен, или по средата, резултатът ми е бил даден от моя Господ Всевишен като преживяване.”

Такъв вид преживяване – и успех, и провал – е абсолютно необходим за всеки човек от всяка сфера на живота. От духовна гледна точка казваме, че когато има чувство на единство, не съществува такова нещо като жертва. Съпругът предлага нещо на съпругата си или обратното. По силата на своето единство мъжът прави нещо за жена си, и по силата на единството си тя извършва нещо за него. Така че тук няма жертва. Аз откъсвам плод с лявата си ръка и го слагам в дясната, а след това го ям с дясната си ръка. Лявата ми ръка отива при дясната, а дясната ми ръка отива при моята уста; всичко е единство.

Но ако искате да разделите различните части на моето същество, може да кажете, че лявата ръка е направила огромна жертва, като е дала плода на дясната, и че дясната ръка е направила огромна жертва, когато  е сложила плода в устата ми. Ако има чувство на разделение, винаги има жертва; иначе всичко е единство, всичко е единство. Когато аз правя това, а вие вършите онова, всичко е част от Божията Космична Игра. Няма аз, няма ти, няма победител или губещ. Всичко е една реалност, реалност-единство.

ПЕЧЕЛИВШОТО ОТНОШЕНИЕ, от духовна гледна точка, е себе-даващото отношение. Ако имате искрено себе-даващо отношение, тогава сте повече от готов да победите собственото си невежество. В обикновения човешки живот ние се опитваме да победим, като побеждаваме другите. В духовния живот се опитваме да спечелим, като побеждаваме нестремящото се и небожественото в себе си. Печелившото отношение е нашата готовност да победим качествата, които не желаят да напредват или които се опитват да ни унищожат.

АКО НЯКОЙ Е ТЪРСАЧ-АТЛЕТ, тогава, преди да бяга или скача, преди да пристъпи към физическите дейности, той би трябвало да предложи няколко мига на благодарност към Вътрешния си Водач за това, че го е вдъхновил да стане спортист. Спортист е този, които бяга, който цени времето, който цени скоростта и който вярва в целта, която винаги се движи напред. Има милиони и милиарди хора на земята, които не са спортисти, а той вече е спортист. Така че ако може да предложи своята благодарност за това, тогава той увеличава силата на възприемчивостта си.

Ако увеличи силата на своята възприемчивост, тогава той автоматично увеличава спортните си възможности. Защото възприемчивостта е тази, която увеличава възможностите. В момента, в който увеличи възприемчивостта си, той е благословен с повече възможности, богати възможности, неограничени възможности. А за да увеличи възприемчивостта си, има само един начин: да предложи своето сърце-благодарност за това, в което вече се е превърнал.

Шупрабха Бекйорд завършва 9-тото си състезание на 3100 мили - август 2005 г.

ИМА ОГРОМНА РАЗЛИКА между психичната концентрация и физическата или виталната концентрация. Психичната концентрация е наистина трудна – много по-трудна от физическата или виталната. Тя е като по-голям брат. Но по-малкият брат определено може да помогне на по-големия. Силата на концентрацията, която научавате от спортуването, определено ще прибави към психичната ви концентрация. А щом някой има психична концентрация, както и физическа, витална и ментална концентрация, тогава този човек лесно може да бъде велик шампион както в спортния, така и в духовния свят.

ПРЕДИ БЯГАНЕ МЕДИТАЦИЯТА е подходяща, за да направи ума спокоен и тих, така че да не навлизат отрицателните сили. Когато медитирате, умът ви се нуждае от малко спокойствие. Ако после, докато бягате, успеете да го изведете напред, това ще ви помогне да преодолеете умственото неудовлетворение, което често се появява, докато тичаме дълги разстояния. Когато тичате дълги разстояния, ще се появят всякакви мисли на неудовлетворение и ще ви накарат да чувствате, че това, което правите, е безполезно. Или умът ще си каже: “О, това е скучно,” и вие няма да искате да направите и една стъпка повече. Но ако сте успели да медитирате по-рано през деня, тогава ще сте получили малко осезаема вътрешна сила, която ще ви води миля след миля. Също така, медитацията ви учи как да изпразвате ума си от мисли. А ако успеете да държите мислите извън своя ум, докато бягате, това ще ви помогне много – далеч отвъд въображението ви. Тогава във вас ще може да изгрее ново творение, това ще ви даде допълнително вдъхновение и възприемчивост.

ИМА САМО ЕДНА граница: доколко Бог иска да разкрие Себе Си чрез всеки човек. Единствената граница е Божията Воля. Бог чака, чака и чака. Тогава, като види, че някой е възприемчив или че е работил много здраво, Той може да извърши нещо чрез този човек.

КАТО БЕГАЧ АЗ СЪМ БЕЗПОЛЕЗЕН, но от самото начало се опитвам да стана инструмент и да се накарам да чувствам, че някой друг, моят Възлюбен Всевишен, тича в и чрез мен. От самото начало на състезанието аз предлагам своето сърце-благодарност на Всевишния и в края, след като завърша състезанието, аз също предлагам благодарността си. Ако мога да предложа душевната си благодарност на своя Вътрешен Водач преди състезанието, както и след състезанието, тогава не може да има неудовлетворение, не може да има упадък на стремежа. Стремежът и силата на концентрацията ще останат същите по време на състезанието.

Шри Чинмой Маратон Тимът на Нова Зенландия редовно организира състезания като това бягане на 5 и 10 км в обалстта на Окланд.

АЗ ОКУРАЖАВАМ И ВДЪХНОВЯВАМ учениците си да организират и участват в триатлони и бягания на дълги разстояния, именно защото чувствам, че светът се нуждае от динамизъм. Външният свят се нуждае от динамизъм, а вътрешният свят се нуждае от мир. Всички ние сме търсачи; така че се молим и медитираме, за да получим мир. Освен това чувстваме, че ако можем да бъдем динамични, тогава ще можем да постигнем много във външния си живот. За да сме динамични, ние се нуждаем от физическа годност във всеки момент и бягането ни помага значително да поддържаме добра физическа форма.

Тяло-Ум-Дух - част 5