От лятото на 2008 г. Урдагати Димитрова почувства вдъхновение да твори в една нова за нея област – направата на декоративни кукли. Тя вече представи две изложби със своите творения. Организира и изнасянето на куклен театър пред десетки деца от български училища и детски градини. Огромните, изпълнени с жив интерес детски очи, попиваха всяка дума и всяко движение на оживелите кукли. Радостта беше еднакво голяма както за зрителите, така и за изпълнителите.
Кукла – мислейки за първата кукла, която съм държала в ръце, мигновено се връщам в детските си спомени. Когато съзнанието е чисто, като лист бяла хартия, и свободно се рее в чувствата, присъщи на детската душа – радост, веселба, копнеж за игра. Едни наистина незабравими мигове!
И така след години, преоткривайки себе си, виждам, че търся тази атмосфера на детска чистота, безгрижие и радост. Търся свободата на душата. Чрез медитацията и чрез творчеството си.
Чрез куклите аз се пренасям в приказните светове – където героите са принцове, принцеси, джуджета, Снежанки, тролове, феи, магьосници и ангели, живеещи в един щастлив свят, весел свят, мъдър свят, недокоснати от „реалността”.
А какво всъщност ни разказват приказките – говорят за чудеса и ни карат да вярваме в тях. Те са нашите фантазии и копнежи, нашите красиви и чисти мечти за един по-хармоничен свят, пълен със смях, цветове, музика...
Урдагати Димитрова
