Тримата стопани

Веднъж един крал и неговият министър излезли на разходка инкогнито. Кралят казал на министъра:

- Искам да дам награда на онзи, който е гостоприемен към нас по време на нашата разходка.

Кралят и министърът отишли при един човек и рекли:

- Ние сме пътници. Това е хубав град и бихме искали да прекараме нощта тук. Можем ли да отседнем в къщата ти като гости?

Мъжът ги обидил, казвайки:

- Как да знам, че не сте престъпници?

След това кралят и министърът продължили нататък и почукали на нечия друга врата. Когато мъжът отворил вратата, те помолили:

- Можем ли да прекараме нощта тук? Ние сме пътници и се стъмва.

Човекът отвърнал:

- Първо ми кажете колко сте. После ще реша.

Кралят казал:

- Виждаш, че сме само двама. Нямаме много пари, но ако ни позволиш да останем при теб, преди да тръгнем утре сутрин, ще ти платим, каквото можем.

Сетне кралят казал:

- Все още е сравнително светло и твоята страна е много красива. Ще се разходим наоколо и ще се върнем след около час.

Така кралят и министърът продължили да вървят. Те приближили друга къща и почукали на вратата. Кралят рекъл:

- Ние сме пътници. Стъмва се. Можем ли прекараме нощта в твоята къща?

Стопанинът отвърнал:

- Разбира се! Само ми кажете колко сте.

Кралят отговорил:

- Можеш да видиш, че сме само двама. – Кралят също казал на този човек, че ще се върнал след известно време. След това отишли обратно в двореца.

Министърът бил записал адресите на всеки човек, с когото били разговаряли, и на следващия ден кралят извикал и тримата в двореца. На този, който го обидил, кралят казал:

- Аз не се нуждая от теб в моето кралство. Когато идват пътници от друго кралство, ние трябва да им предложим подслон. Ти виждаше, че сме почтени. Беше явно, че не сме крадци. – И кралят изгонил мъжа от кралството си.

На втория човек кралят дал голяма сума пари. На третия, който незабавно предложил подслон и едва след това попитал колко души са в тяхната група, кралят дал короната си.

Той рекъл на стопанина:

- В това кралство ние се нуждаем от  хоракато теб, които предлагат всичко без колебание и само след това се опитват да разберат колко е необходимо. Когато се обърнахме към теб, ти не попита колко души сме в нашата група. Ти просто каза: „Елате, елате!” Другият човек първо попита колко сме. Ако бяхме повече, той може би нямаше да се съгласи да ни подслони. Ние се нуждаем от повече хора като теб.

Така третият стопанин получил короната от краля и я занесъл вкъщи като свое най-ценно притежание.

(откъс от Garden of the Soul от Шри Чинмой)