Обещанието на един искрен човек

Това е истинска история за двама приятели. Един ден млад мъж казал на своя добър приятел:

- Виждам, че някой ден ще станеш велик и богат човек!

Приятелят му се присмял:

- Смешно! Ще стана велик и богат човек!

Първият приятел отвърнал:

- Да, мога да го видя. Написано е на челото ти.

Вторият казал:

- Добре, ако стана велик и богат, ще ти дам десет хиляди рупии.

- Наистина ли имаш това предвид? – попитал първият приятел. - Ако е така, тогава го напиши.

Вторият написал:

- Аз ще ти дам десет хиляди рупии, ако някога стана богат и велик, - и подписал името си.

Младият мъж запазил бележката, която приятелят му  написал, но никога не взел това на сериозно. Споразумението било само на шега. Случило се така, че след десет или дванадесет години единият приятел наистина станал богат и велик, а другият за съжаление останал доста беден. По онова време двамата приятели се разделили и водили свой собствен живот. Въпреки това единият приятел продължил да пази бележката, макар да смятал, че понеже това било шега, той никога нямало да получи пари.

Съвсем неочаквано сиромахът паднал тежко болен. Точно преди да умре, той повикал сина си, който бил само на седем години, и му казал:

- Синко, моля те, донеси ми кутията, която е близо до прозореца. В нея има нещо много ценно, което съм запазил за теб.

Синът бил толкова тъжен задето баща му умирал, че не  искал да донесе кутията. Той чувствал, че нищо не можело да бъде по-ценно от живота на баща му. Но бащата настоял, така че синът отишъл и взел кутията. След това бащата рекъл:

- Когато умра ... - и веднага малкото момче и майка му се разплакали. Но бащата продължил, - След като умра, отиди при този човек и му покажи какво е написал. - Съпругата и синът погледна хартията и били изненадани да научат, че богатият човек бил обещал да даде десет хиляди рупии. Но по това време те не могли да мислят за нищо друго, а само за любимия си човек, който бил на път да ги остави. Скоро мъжът починал. Приятелството е такова нещо, че богатият човек, който някога бил най-добрият му приятел, дори не дошъл да го види преди да напусне този свят. Но след три или четири седмици синът занесъл бележката при богатия човек. По това време богаташът вече имал много слуги. Първоначално слугите му не искали да позволят на това малко момче да го притеснява. Но накрая, когато видели, че е само едно невинно дете, те му разрешили да влезе.

Момчето дало бележката на богатия човек. Той я прочел и попитал:

- Аз ли съм написал това?

Момчето отвърнало:

- Не знам. Преди да умре, баща ми ми я връчи да ви я дам. - Синът на практика плачел.

Богатият човек повикал един от секретарите си и обяснил:

- Аз обещах на бащата на това момче преди много години, че ще му дам десет хиляди рупии, ако стана богат и велик. Мога да кажа, че съм богат от седем години. Сега  изчислете колко лихва трябва да му дам в допълнение към десетте хиляди рупии.

Секретарят му казал:

- Седем хиляди рупии, което  прави общо седемнайсет хиляди.

Богаташът веднага написал чек за седемнадесет хиляди рупии и го дал на малкото момче, като казал:

- Занеси това направо на майка си. Не отивай никъде другаде преди това.

Ето как един искрен човек спазил обещанието си.

(откъс от  Illumination-Experiences On Indian Soil, Part 3 отШри Чинмой)