Назир Удин и ученият

Назир Удин бил много благочестив владетел. Той отказвал да взима пари от съкровищницата на царството за личните си нужди. За да спечели допълнителни пари, той преписвал Корана със собствения си краснопис и след това продавал книгите. Той също така изготвял и няколко други неща за продаване и по този начин покривал личните си разходи.

Един ден велик учен дошъл да го посети в неговия дворец. Случило се така, че Назир Удин преписвал Корана и ученият го гледал известно време. В  един момент кралят спрял да пише и започнал да говори на своя гост. Ученият му казал:

- Ваше Величество, за съжаление Вие допуснахте грешка в дума, която преписвахте.

Назир Удин оградил думата, която ученият искал да поправи. След това я изтрил и вместо нея написал думата, която ученият предложил. Ученият бил много доволен, че царят го послушал. Когато си тръгнал от двореца обаче, царят изтрил думата и я заменил с тази, която бил написал първия път.

Неговите пазачи го попитали:

- Защо правите така? Ако това беше правилната дума първия път, защо я променихте?

Царят отвърнал:

- Въпреки че съм цар, той е учен и знае много повече от мен в своята област. За съжаление в този случай той бъркаше. Но ако му бях казал, че греши, гордостта му щеше да бъде наранена. Аз написах неправилната дума, за да не се почувства неловко. Но не искам да оставя там грешната дума. Ако я бях оставил, този, който купи книгата, ще притежава сгрешена версия.

Няма защо да наранявате хората, дори ако сте прави. Не ми коства нищо да съм смирен, особено когато става дума за научаване на книга. Ако той ме бе посъветвал как да управлявам царството си, мислите ли, че щях да го послушам? Управлението на моето царство е друга история. Но винаги  е добре да показвате уважение към познанието на някого в собствената му област.

(откъс от Garden of the Soul, Шри Чинмой)