Гамбирананда бил човек на малкото думи. Хората често го разбирали погрешно, като го мислели за безразличен към света, защото той криел състрадателното си сърце. Но когато необходимостта изисквала, той помагал на хората, лекувал ги и ги просвещавал безрезервно и безусловно.
Гамбирананда обичал животните – и дивите, и опитомените домашни животни. Дивите животни дори бродели сред посетителите на Учителя. Тези животни много обичали Гамбирананда и той ги обгръщал с много обич и любов.
Една нощ негов ученик спял пред стаята на Учителя, когато се събудил от шум, идващ от стаята. Той тихо отворил вратата и видял как Учителят хранел доста мишки с парченца хляб. Той им давал хляба с голяма обич.
Гамбирананда малко се смутил, че го видели да храни мишки в този час, но ученикът бил много трогнат. Учителят често външно показвал голямо безразличие към търсачите, но тук ученикът видял, че неговото състрадателно сърце плачело дори за бедните малки мишки.
Коментар:
Почти е невъзможно да проумеем състраданието и чувството за справедливост на един духовен Учител. Неговата справедливост е обичана и почитана от смелите. Неговото състрадание е обичано и почитано от безнадеждните и безпомощните. Но заедно неговите състрадание и справедливост подготвят търсача за цялостно разбиране на Бог Твореца Върховен и Бог творението проявено.
(откъс от Garden of the Soul от Шри Чинмой)
